Площад Тянанмън от Лай Уен — преживяване на клането
В Китай всяко споменаване на клането на площад Тянанмън от юни 1989 година, преди 35 години това лято, е неразрешено. Няма публични актове за възпоменание; самоличността и ориста на студента, който се изправи самичък пред колоната от танкове, остават незнайни.
Лай Уен – която е основана в Обединеното кралство, само че употребява псевдоним, тъй като към момента посещава Китай – беше там по време на тези събития и нейният дебютен разказ, съвсем автобиографичен, кулминира в извънреден роман за студентските митинги.
През 70-те и 80-те години Лай и фамилията й живеят в работническата част на Пекин. Майката на Лай е остра на езика, до момента в който татко й картограф е мирен и скромен. Научаваме, че той е бил преследван по време на културната гражданска война на Мао. Един ден той води тийнейджърката Лай до скрита „ стена на паметта “, където „ хората слагат писма ... Сметки. Истории за случилото се с тях. Когато Лай се връща и намира стената, разрушена на руини, тя разсъждава: „ Това беше неизбежната последица от живота; че въображението постоянно ще бъде прикривано от пропагандата, че поетите и миротворците постоянно ще бъдат потъпквани от тези, които имат мощ на своя страна. “
Лай за първи път си навлича гнева на управляващите като осемгодишен -старо дете, когато тя и група другари подценяват полицейския час, натрапен на жителите на Пекин за визитата на почитан американски чиновник. Лай и друго момче, Ген, са арестувани от полицията и третирани брутално. Разрушаването на техния свят служи като връзка – „ Ген и аз бяхме влезнали дружно в тази полицейска постройка “ – и внушава на Лай всепоглъщащ боязън, който в никакъв случай не изчезва.
На 13 години Лай се сприятелява с остарял книжар, който я среща с превода на „ Хиля деветстотин осемдесет и четвърта “ на Оруел: „ Може би [той] е желал да запълни юношеския ми живот с чудесата, които книгите могат да донесат. Или може би е желал да направя връзката сред обществото, в което живях, и света, който Оруел предизвикваше. ” Но все пак, което е претърпяла, Лия има вяра, че потисничеството, изтърпяно от поколението на татко й, „ принадлежи на минало, което бях прекомерно млада, с цел да знам “.
[Страхът на Лай е] преодолян от това бързащо възприятие на взаимност и съчувствие, тъй като това бяха младежи с малко власт, подготвени да рискуват всичко
< /blockquote>Когато се срещат още веднъж в гимназията, Лай и Ген стартират връзка, като и двамата се записват в Пекинския университет, място, където „ разликата и разнообразието могат да бъдат събрани дружно, да им бъде разрешено да дишат и да процъфтяват “. Лай печели стипендия, само че не може да си разреши да живее в кампуса. Тя гледа с смут по какъв начин Ген се намесва в студентската политика и те се отдалечават.
И въпреки всичко Лай стартира да намира своя личен път, когато се сприятелява с харизматичната Анна, чиято трагична натрупа провежда партизански представления из кампуса, в това число „ Майка кураж “ на Брехт като част от разрастващите се студентски митинги напролет на 1989 г.; На Лай е предоставена задачата да приспособява пиесата. Смелостта на протестиращите е предадена в ярка прозаичност: страхът на Лай е „ преодолян от това бързащо възприятие на взаимност и съчувствие, тъй като това бяха младежи с малко власт, подготвени да рискуват всичко “.
Площад Тянанмън е надълбоко човечен роман за отблъскващ акт на държавно принуждение, който китайските управляващи се пробваха да изтрият от историята. Освен че е завладяваща приказка за съзряването, това е мощен акт на възпоменание. Авторът ни припомня една фундаментална истина за студентската акция, от време на време забравена: „ Искахме промяна, да, само че болшинството от нас също бяха патриоти. “
Площад Тянанмън от Lai Wen Swift Press £18, 528 страници
Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Фейсбук на и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате
Източник: ft.com
